Село Сирищник като много други населени места на територията на страната в годините след Освобождението от турско робство изпитва на гърба си миграционните трусове и процеси. Те коренно променят облика на населеното място, а голяма част от хората решават да се заселят в пределите на Княжество България. Иначе още от епохата на Възраждането местните не стоят със скръстени ръце и работят усърдно за повдигане и укрепване на българския дух. Така именно по тяхна инициатива през 1865-та година се открива килийно училище. На първо време то се помещава в стара сграда, стояща непосредствено до църквата. Но тъй като постепенно желаещите да учат се увеличават, помещението отеснява и със събрани от хората средства се изграждат четири учебни стаи. В селото след 1878-ма идват много занаятчии, за които развиването на търговска дейност се оказва възможно. Това е така поради близостта на пътя, свързващ Кюстендил и Краище. Възниква и улица от търговски тип с 64 дюкяна.
Десетина воденици мелят брашно в Сирищник за селото и околните населени места, а се открива и още клон на Българската земедеска банка. Малко по-рано се изгражда и служба от телеграфо – пощенски образец, а не бива да забравяме аптеката и читалището. От околните села пристигат други хора всеки четвъртък, защото тогава е денят за пазар. На него се излагат стоки от манифактурен тип, които се купуват и продават, но също така за клиентите има опции да си избират и домашни животни. След прокарването на жп линията София – Кюстендил логично се стига до западане на търговията. А когато в първите години от 20-тото столетие се стига до избухването на военни конфликти, се изсичат големи площи гори. Намаляването на горите също оказва негативно въздействие върху развоя на търговията. След като горите вече ги няма, селото е сполетяно от много на брой порои и свлачища. Местното население много разчита за изхранване на семействата на овощните градини. Точно те обаче са почти напълно унищожени от бедствията и така стандартът на селото се понижава. А че селото е било със статут на благосъстоятелно населено място, има доказателства и днес. Къщите с еркери и високи катове са запазени и сега.
ФК Лазур е футболният отбор на село Сирищник, който се състезава в редиците на А областна група Юг – Перник. Никола Сергиев Ненков и Кръстю Антов пък са две от известните личности, родени на това място. Той е опълченец в годините на Македоно – одринското въстание и заради подвизите си е награден с медал за храброст. Ненков пък се изявява като ръководител на Централния военен архив на Генералния щаб на Българската армия. От самото създаване на архива до излизането на Ненков в пенсия през 1988-ма той неизменно заема поста ръководител. Роден е през 1923-та година и е съгражданин на един не по-малко известен българин. Всички ние го познаваме, защото е президент на България. Заема поста от 2002-ра до 2012-та година. Георги Първанов по-късно учредява и свое собствено политическо движение. Съборът на селото е всяка година на 24-ти май, когато се прави импровизиран събор в центъра и се канят роднини.
